СЪН

... когато огънчето близне върха на твоята цигара

и глътне дрипавият изгрев последният светлик на фара,

и твоят ден чашле отвори – за сетната пчелица, цвете,

поседне в тихите ти двори, и сетне литне – мимолетен,

и изпроводиш върху хълма ятата си несметни птици,

и те прегърне нощ безмълвна, вторачила във теб зеници,

и ти – развеял бяла ризка през есенните си дъбрави,

какво от Бога да поискаш, освен навек да те забрави? –

щом залезът разчепка прежди, и хлътне слънцето оттатък,

били са сън и дните прежни, и ти бе сън – красив и кратък,

10 декемврий 2023 г.

гр. Варна, 14, 45 ч.