В огледалото няма отражение, 
липсват и следи от стъпки по земята, 
всичко е като видение, 
сън, от който бягам в тишината. 

Празната стая нашепва за живота истини, 
и повод за това е тази самота... 
Напоени със сълзи пукнатини, 
а причината е някъде далеч сега... 

Стените притискат тишината 
и въздухът превръща се във тежко бреме. 
Последната въздишка гасне в тъмнината, 
отчаянието превръща се във време...