29.01.2010 г., 11:20 ч.

Сън II 

  Поезия » Философска
557 0 5

 

Отново сънувах...

Сънувах тревата –

със капки от лунна роса...

С петите си боси почувствах земята...

С очите си – тез небеса...

Изпрати ми слънцето

лъч от безкрая...

Докосна ме вятър игриво...

Нощта се оттегли

със своите тайни

и стъпките на самодива...

Вървях сред полето.

Летях като птица

и порех небето искусно...

И пак със онази

мечта-колесница

на своето детство препусках...

Останал без дъх,

коленичих накрая –

загърбил кошмарните нощи...

И в мойта молитва

запитах се тайно:

- О, господи, жив ли съм още...?

 

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??