Като принцеса те будя с целувка,
плъзва сълза като сладка милувка.
Ти море си с разлюлени къдрици,
сини очи - две възкръснали птици.
И все протягам ръце да те срещна
с букет от младост, слънчева невеста.
Подир мечти аз вървя, даже тичам,
защото знам как всесилно те обичам.
Ти месиш хляб с пълни шепи надежда
от жарко лято или зима снежна.
Аз пазех искрица любов в твоя свят,
свърши сънят ми, а защо съм богат...
© Мариола Томова Всички права запазени