СЪН НАЯВЕ

Напред погледнах, видях очи червени, с болка и тъга обвити
устни жадни, посинели, чакащи да срещнат близост.
Лице на смъртник, на мечтател, на приключенец търсещ злато
злато, не материя, а чувства; богатството на стар, забравен днес приятел.
Напред погледнах, тичаше, отиваше по своя път
на моменти криволичеше, забивайки в сърцето остър прът.
Загубен в спомени в пръстта заровени, пръстта на минало което беше
днес търсеше, но злобата откриваше, накрая сам на пейката до гроба си стоеше.
Напред погледнах гроба той си гледаше, чакаше да свърши неговото време.
Слушаше едно, усещаше и виждаше в света за него днес на никой не му дреме.
Напред погледнах, но вместо той във черно за смъртта си, облечен беше в снежнобяло.
Напред погледнах чак сега обаче осъзнах. Минутите последни бях пред огледало.