Ти си сън от отминали нощи.
Лъч надежда в далечни зори.
Във сърцето ми свиваш се още,
аз те чувствам, когато кървиш,
и напомняш за себе си с болка,
и взривяваш за миг мисълта.
Все си казвам: Забравям те. Толкоз.
Ала ти се завръщаш, кога
през прозореца гледа луната,
и в зеници безсънно тежи,
и в игли се превръща чаршафа,
а стените - във бурни вълни. ...