Трилогия

Сън, спасение, дежа вю и може би още нещо

Част 2

Момчето

Младежи трима, приятели добри,

решиха да ходят някъде в планина на къмпинг.

В състезание трибой -  всеки риба да лови,

на рибните цени наужким, да правят с улова си  дъмпинг.

Ще спят в палатки, ама не на общ бивак,

а поотделно на разстояние километър-два един от друг.

Всеки ще бъде единак като дивак,

със риболовно оборудване и собствена палатка, тип гюрук.

Стана момъкът - един от тримата, в ранните зори,

раци във реката за стръв да си налови!

Най-добре ловят се те във утрините хладни, 

че им е студено и затова са доста бавни.

Обувки спортни  с гумени подметки си обу.

Към едно спокойно вирче се насочи.

Ловната страст в главата му нахлу 

и смело в тъмната вода момчето скочи.

Набързо пет-шест рака улови,

един в тъмното между пръстите му се изплъзна...

На по-дълбокото пристъпи да го догони, но уви...

Шмляк! Кракът му на лигав камък се подхлъзна...

Последва кратък гърлен звук,

бързеят надолу по течението го повлече.

Всичко  после се разви сякаш че напук,

нещо грапаво фланелката му дръпна -  на китките му чак я свлече.

Как се плува в бързей със омòтани  ръце?

„ - Мисли бързо!  Ще се удавиш май, човече!”

Бие лудо младото сърце...

Тука е дълбоко, въздух взе да не му достига вече.

Като за капак блъсна си във дъното единия крак,

после силно в подводен камък удари си  главата

и  Душата млада в агония се  замята... Кое къде е? Какво е как?

С питанките, лутайки се нервно между двата Свята!

Заприиждаха от миналото житейските моменти... 

Без музика - като слайд шоу с фон от течаща вода, ромоляща покрай мисълта...

Препускаха в съзнанието му събития, лица, фрагменти,

нооо... този последният: „ - А не, не, това лице на  момиче го сънувах сутринта!”

„Е, значи... Възнесъл ли съм се, или съм жив, или сънувам?

Само че това лице, момичешкото, е като от отражение водно и не е от крайбрежен пън...

И сякаш гледам го отдолу и то ме вика, а аз под него плувам”

Мисъл бич: ” - Глупак... Давиш се - това е халюцинация, а не е някакъв си сън”  

„Така е, май със живота си се опитвам аз да се сбогувам -

лицето затова ме вика - от водата трябва да изляза веднага навън”

Последващо неистово последно напрежение „ – Аааа... Искам още във живота да палувам ...”

Ръката му разпръсна водното изображение като стъкло. „ – Ама  защо ли няма звън?”

И изведнъж във сутрешния полумрак,

точно над него клон - силно надвиснал над реката.

Неизвестно кога, защо, от какво и как,

но целият блещукаше като посипан със мъниста в светлината на зората!

Светещия клон момчето сграбчи със последни сили.

Болките по тялото преодоля!

На брега се метна и  наоколо зелената трева

със вода и кръв обля.

Отпусна се по гръб и съзнанието му отново тутакси се залюля. 

Събитията от сутринта във кръг се завъртяха...

В палатката - хубавият сън с лице красиво - на момиче, с очи на неземна самодива.

После тъмната бълбукаща вода - болката в  крака - която и в момента го превива.

Синкавото сутрешно небе, погледнато от под водата със няколко звездички.

Блясъкът със форма на онова момичешко лице,

но не на живо, а на повърхността, образувано от блещукащи вълнички!

И после... и после... и... и... Той и тя с протегнати ръце...

Танцуват двамата лице в лице в една небесна дискотека.

Той  държи я,  но тя защо ли толкова е лека, лека...

и звездите са толкова ниско,

а и луната защо е толкова близко?

И после, и после... и... и... всичко пак изчезна.

Потъна му Душата сякаш в бездна.

„ - Нещо ехеее... там в далечината май пробляска.

Аааа... сега това сън ли е, или някой по бузата ме пляска?” 

„ - А!?! Ето го пак това момичешко лице!  Да, да, същото е, определено!

Но сякаш по-истинско е и от слънчеви лъчи, този път е осветено.

Да, да! Ехе! Охо! Иска ù се да ме целуне по устата!

Ухааа...! Ама как само здраво ми държи главата! 

Хм, виж ти!?! Странно някак тази се  целува...

Вместо да е нежно и с език - тя се напъва и все надува и надува...

И уж щяхме  да ходим  да се любим вкъщи,

а тя тука ме целува... Не, не, не, по-скоро с уста надува, надува, плюе и се мръщи"

Следва...