Сън в зимна нощ
Стоя пред портите на Рая
(или е просто лъскав Ад)
и питам се какво желая -
казан или прекрасен свят...
Дали сред дяволи да бродя
и да изкупвам с грешна плът
желания и страстен огън,
изгарящ земната ми гръд...
В страданието ли да търся
изгубената си душа -
камшикът ли лекува бързо
или болящата сълза...
Ако във Рая се промуша
(какво ли ще науча там),
навярно тихо бих се сгушил
до пеещ в светлина фонтан...
Душата ми ще е във отпуск,
в безкрая от щастливи дни
и, ако Бог ù драсне пропуск,
отново да се прероди...
Ще осъзнае ли тогава,
че грешките са скрита власт,
която в страстите създава
така човешкия ни Аз...
© Михаил Цветански Всички права запазени