Нищо не знаеш ти за жестоките, черните сънища,
нищо не знаеш ти за това как оттам няма връщане.
Как зеленото на гората и писъкът, раздрал сърцевината,
отекват с плясък на тъмна вода в главата ми.
Нищо не знаеш ти за плача, за тъгата,
нито за ужаса, който изпитвам от тишината.
Там съм сама и самотата има друго значение -
тя не е липса, тя е мрачно вдъхновение.
Нищо не знаеш ти за болката, разкъсваща душата ми,
нито за вярата в съдбата, която движи нещата.
Аз ще премина оттатък - ще преплувам тишината,
ще докосна с лъч тъмнината - аз ще премина оттатък.