Сънища
на д-р Шопова
Как искам –
като дете
да се разплача –
загубило нейде
майка си сред
път!
Останало
само –
без майчината длан
едва ли
детските сълзи
ще спрат?!!
Така и аз –
цял живот се скитах,
търсих, падах,
просяк бях –
за малко топлинка…
и накрая –
в тази тъжна Есен
намерих
топла,
нежна
длан!
Дали е тъй?!
Не знам?!
Или…
пак е сън
от моя
свят
мечтан!
Стоян Койчев-Шани
© Стоян Койчев Всички права запазени