СЪНИЩА НАЯВЕ
Бялата слана по хълма на талази запълзя.
Даже – миг преди да съмне – слезе в близките лозя.
И когато я погали слънчицето с топла длан,
заискриха рой кристали край порутения храм.
Бе замлъкнала реката – ледна роба я плени.
Гладен дебнеше котакът три врабчета отстрани.
Кривият комин въздъхна – по-самотен отпреди.
Кой ли огън ще му стъкне, че подир да закади,
да припука във оджака, хляб да бухне под месал.
Има ли кого да чака вратникът – от студ примрял?
Да посрещне драги гости – от далечен, дълъг път. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация