valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
2.11.2008 г., 14:50 ч.

Съновидение 

  Поезия » Друга
520 0 4
Влезе във съня ми, без да чукаш,
сякаш беше родния ти дом.
Балонът от кошмарите се спука,
а ангел за възхвала даде тон...
Запяха песента на благините
поканените феи в моя сън.
Запя и ти. Дори не ме попита
изплашен или радостен аз съм...
А бях на остров пуст, с чакъл и съчки.
Полянка търсих, за да отморя.
Лицето, разорано бе от бръчки.
Не знаех тях с какво да залича.
Дойде при мен. Посочи ми с ръката
место, по-благо от самия Рай.
Докоснат, озарен от красотата
усетих те начало, а не край.
Докоснат с песента, в мен стана чудо.
Появата съня ми озари...
Не исках от вълшебство да се будя.
Исках да си все до мене ти.
Ала кошмарът-утро те откъсна
и слънцето с лъчите те зави...
Сега из спомените само аз те търся.
Ужасно много в спомени боли...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??