Може би сълзите
още не преливат,
или пък росата
още не попива -
дали сънуват?
Може би розите
още не бодат,
или пък кокичетата,
още не цъфтят -
дали сънуват?
Може би пролетта
още рамото ти не намира
и може би дъждът
още да ръми не спира -
дали сънуват?
Може би светулката
още не мъжди,
или пък бръшляните
в прегръдка вечна остарели са,
със нощи -
дали сънуват още?
Може би детето вечер
на майка си ръка държи,
а тя му шепне - „Спи."
И може би от кошмарите с усмивка ще бълнува,
защото тя ще бди
и може би утрото в леглата им
внезапно се явява -
плачат на раздяла -
дали сънуват още?
Може би приятелството
пропусна да те ръкува - спи.
И може би зората
е неразцъфнала пролука за твоите мечти...
„Чух се, че плача. Дали да се събудя, или да сънувам още..."
© Делян Пенчев Всички права запазени