2.06.2018 г., 23:05 ч.

Сънувах, че съм нестинарка... 

  Поезия » Друга
552 4 22

Сънят ми с хиляди воали
нощта превърна в одалиска,
във мене пламъци запали,
с напалм душата ми оплиска.

 

Сънувах, че съм нестинарка,
сред въглени танцувам живи
и огнени коне без такт и мярка
препускат в почернели ниви.

 

Събудих се, сълзи в очите,
а под леглото овъглено
димът от сънищата скрит е,
денят усмихва се смутено.

 

Ще спя и щорите ще пусна.
Ще бъда весела и дива.
Към хоризонта ще препусна...
Към слънце със развяна грива...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Влади, Меги!
  • Хареса ми това слънце с развяна грива! Поздрави, Наде!
  • Благодаря, миличка!
  • Казах вече-пишеш фантастично на фантастични теми!Вече ще пиша по-малко,защото някои коментари ми се отпечатват ,без да съм ги довършила!
  • Ачо, Магьоснице, благодаря!
  • За свободолюбивия дух няма почивка...
    Някаква необуздана воля да бъдеш себе си има тук....тънка и естествена!
  • Пожелавам ти го от сърце мила!ХУБАВ СТИХ!!!
  • Благодаря, Данаил!
  • Хубаво.....! Поздравления и от мен!
  • Благодаря, Гавраил! Такива сме си ние- пишещите, живеем, за да провокираме...
  • Надя,представих си че вместо въглени под краката на нестинарката гори напалм и направо изтръпнах.Но се овладях и почувствах красотата на стиха ти.
  • Така е, пък "останалият свят" да му мисли...
  • Е - да разбира се - всеки един от нас знае , че всяко авторово слово носи частичка от душата му , та по този начин да я предаде на останалия свят ...
  • Знам, Лина и ти знаеш!
  • Стъпи ли, макар и насън, човек върху живия въглен никога нищо в живота му не е същото...
  • Сънувано, преболяно....Затова...Благодаря!
  • Pati - ей Богу - почуствах се като частица от душата ти - така образно и ярко говорят думите ти и буквално призовават - "Ела ! " - толкова са магнетични !!! Поздрав и продължавай все така !!!
  • Благодаря, Лия, Светле! Марййче, нямам търпение да го прочета! Благодаря ти!
  • И аз се вдъхнових от нестинарството, но ще ви покажа стихотворението по-късно по уважителни причини. Бъди весела и дива и стъпвай смело в жаравата на живота, съвременна нестинарке!
  • Направи го, Наде!
  • Оазис искам така....Пускам щорите и ппдивявам като нестинарка танцуваща върху въглени. Прекрасно е Наде!
Предложения
: ??:??