Сънувах те, Животе, че си друг.
Страстно любеше се със едно глухарче.
От ласките оголи го до прът.
После те видях да плачеш.
Хулят те, че бил си груб.
Обиди. Клетви тежки ти отправят.
Глухарчето на тях напук. Сега крещи.
„Не се боя...
Поне не се боя, че утре ще ме духне вятър.”
© Виолета Всички права запазени