Сънувам град,

малък и пуст.

Из него бродя сега.

Чувам  шум от автобус.

Сън ли е това?

Реален ли е този кошмар?

Накъде бяга града?

Аз търся своя сив тротоар,

с оставена от мене следа.

По улица бяла пресичам,

светофарът светва за миг

и в същия миг пак отлита,

сякаш не е бил тук и преди.

Аз го виждам в съня си отново,

не, не е сън това.

Този град, този шум, тези хора,

това е картина във мойта душа.

Колко  кошмари пребродих,

колко картини сглобих,

но пак  не намирам посока,

светофарът отново крещи.

Втурвам се в миг след завоя

и виждам позната врата!

Води към друг свят, други хора,

но аз ще остана; тук аз бродя сега!