27.12.2024 г., 18:15 ч.

Сънувам те в светулкови коруби 

  Поезия
82 2 2

СЪНУВАМ ТЕ В СВЕТУЛКОВИ КОРУБИ

 

... снегът ще запечата до април

пропуканите мои керемиди,

ще си изчезна – тъй недраг-немил,

без никаква надежда да се видим,

 

ще зинат помежду ни ветрове

и сприи ще се вихрят вакханални,

и все тъй любовта ни ще снове

по спирки и по гарови чакални,

 

полите ти, настръхнали от студ,

в съня ми ще се веят до полуда –

и аз за теб – от ден на нощ по-луд,

душата си ще давя във мавруда,

 

така далеч от Райските поля,

и винаги! – от пролетта на крачка,

търпението вече ми преля! –

и някой ден с букета ще ме смачка,

 

отникъде за теб ни вест, ни кост,

сънувам те в светулкови коруби!

Аз бях мъжът на седми коловоз,

в когото ти безпаметно се влюби.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??