Сънувана песен

Запей ми онази тъжна песен

и аз, положил на гърдите ти глава,

ще слушам отдаден и унесен

как тихо отлитат старинните слова.

Запей ми онази тъжна песен!

„Помниш ли що е радост във тъгата,

розова градина сред адска пустота?

помниш ли празния лик на красотата

във нощ студена, маската на скръбта?

Помниш ли що е радост във тъгата?

Помниш ли музата, която някога бях,

сложила ръце във твоите нежни ръце?

Ах, аз във странен театър тогава играх...

И неусетно скършиха моето сърце...

Помниш ли музата, която някога бях?”

Колко болка, събрана в един спомен!

Слушам, изгубил и за думи сили,

от отдавна изтлели мисли сломен,

страданиeто в миг кратък възкресили.

Ах, колко много болка в един спомен...

MMIX