15.11.2016 г., 13:21 ч.

Сънуване 

  Поезия » Друга
385 0 0

СЪНУВАНЕ

 

Нощта напира през стъклата…
Край мен е нощна тишина…
Понасям се над синевата,
летя не мога  да се спра!..

 

О, аз съм по-бръз от ракета,
надбягвам звук и светлина
и съм… в Галактиките непревзети…
с осъществената мечта!

 

Щастлив съм като първо влюбен!
И щастието няма край!..
Като Младенеца възлюбен,
създал съм вече своя Рай!

 

Не знам защо и как съм стигнал…
Проскърца моето легло!
След туй до утрото не мигнал,
разбрах, че туй е – сън било!..

© Hekredel Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??