Сънят ми пак докосна онзи праг,
зад който само сенки се разхождат.
Чертата между светлина и мрак
потръпна с неочаквана тревожност.
В часовника от пясък не тиктакат
минутите на липсващото време.
И всяка песъчинка е приятел
докато сетния ми дъх не вземе.
Но този дъх е дълъг като вятър
прегърнал на земята двата края.
Ще криволича в пътя за оттатък,
че имам недовършено за правене. ...