Довереница (Дочка Василева)
485 17588
5.08.2018 г., 23:20 ч.

Сънят ми пак докосна онзи праг 

  Поезия » Философска
2203 28 24

Сънят ми пак докосна онзи праг,

зад който само сенки се разхождат.

Чертата между светлина и мрак

потръпна с неочаквана тревожност.

 

В часовника от пясък не тиктакат

минутите на липсващото време.

И всяка песъчинка е приятел

докато сетния ми дъх не вземе.

 

Но този дъх е дълъг като вятър

прегърнал на земята двата края.

Ще криволича в пътя за оттатък,

че имам недовършено за правене.

 

Че имам неподписани примирия,

които със сърцето си да сключа.

Със закъснение поуките извират

и ми е крайно време да науча

 

да не обръщам другата си буза,

да свиквам да живея необичана.

Вината да не търся все във другите.

Когато давам - нищо да не искам…

 

Сънят ми пак докосна онзи праг…

И пулсът на подскоци хукна лудо

да гони закъснелия си влак.

И хване ли го. Знам.

Ще се събудя.

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво.
  • Докосващо. Усетих силно това стихотворение.
  • Браво Доче! Пропуснала съм този чудесен стих!!! Поздравления!
  • Прекрасен стих! Поздравления!
  • С всеки прочит по - красиво става, а душата онемява! Прекрасна поезия!
  • Отново го препрочитам и отново немея!
  • Зашеметяваща поезия... Великолепна образност и мъдрост... Възхитена съм, Доче!
  • Благодаря ви момичета и момчета! Бъдете здрави!
  • Ето ме и мен на твоята страница,Дочка!Всъщност,чела съм някои твои стихове,но ти не знаеш за това,защото не съм ти писала коментар,така,както виждам,че не си отговорила и ти на коментарите на другите....Може би отсъстваш...Та да си кажа мнението,което важи за всичко,което вече съм чела.Пишеш страхотно,ритмично,разбрано и с удоволствие се чете....И пълно с истини-много харесах тая,която Латинка е цитирала/да не повтарям/Такива стихове обичам да чета,не се налага да гадая какво е искал да каже авторът,както и да прилича на стих,със рими и преди всичко ритъм!!
  • Доче! Върховен стих!
  • "Вината да не търся все във другите.
    Когато давам – нищо да не искам."

    Безценни мъдрости за живота!
    Хубаво е, Доче!
  • Дочка,замислям се а онзи праг не е ли огледалото на настоящето.
  • Аплодисменти!
  • Отнесе ме, Доче! Толкова дълбоко-човешко и истинско! Стил и съвършенство на изказа! Благодаря ти за този поетичен брилянт!
  • Доче, прекрасно!
  • Ако има още уроци, значи има още за учене...Ако има още за научаване, значи има още живот...Привет, Доче!
  • Качествена поезия, както винаги! От твоята страничка всеки път има какво да се научи! Поздрави, Доче!
  • Поезия като есе или есе като поезия.
  • Изключително силна Поезия! Написах с главна буква, защото се откроява много над общото ниво на стиховете тук и блести със силата на диамант!
    Поднасям ти искрените си поздравления, Доче!
  • Поздравления за поезията!
  • Хубаво е, че само насън докосваш онзи Праг, Доче, защото си осъзнала, че имаш още много да научиш за живота. И още по-хубаво е, че умело криволичиш, за да удължиш фаталния път...
    Силно метафоричен текст!
    Поздравявам те!
  • "Сънят ми пак докосна онзи праг…
    И пулсът на подскоци хукна лудо
    да гони закъснелия си влак.
    И хване ли го. Знам. Ще се събудя."

    В тези редове си хванала влака на поезията, Доче. Аплаузи!
  • Избягаха ми думите и римите.
    Поседнах тихо и се насладих.
    Улавяш винаги неуловимото.
    Вода за жаден- твоя стих.
  • Доче, така ме понесе с тези рими... Благодаря!
Предложения
: ??:??