29.07.2017 г., 22:55 ч.

Сънят на каручката 

  Поезия » Друга
782 4 12

СЪНЯТ НА КАРУЧКАТА

 

Отиде си селото...
Къща по къща...
Чешмата замлъкна...
Камбаната млъкна...
Тревите прегърнаха
къща по къща.
Мегданът от мъка
се сбръчка.
До дувара на ъгъла,
тъжна каручка
намираше
в него опора...
И сънуваше, нощем
как с конете препуска...
препуска напред,
към простора.
И с искри от копита,
запалва звездите,
а звездите
над селото светят.
А мегданът е млад
и повежда хорото,
а след него –
хора и хора...

Отиде си селото...
Каручката малка,
въздъхна и рухна
от мъка.
Дуварът изстена,
проплака чешмата,
а камбаната
гледаше няма...

 

Емил Стоянов

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??