СЪНЯТ НА ПОЕТА
Р. Чакърова
Той – поетът – заспива от рими пиян,
бледа Муза косите му гали,
а звездите по мрачния нощен таван
малки свещи в мечтите му палят.
От ухания вчерашни паяк плете
към небето най-тънката стълба.
А щурците запяват за него и те,
странни сенки се движат безмълвно.
И на сън се събужда и вижда жена –
непозната, но дълго желана...
По-блестяща от всички звезди на света,
по-боляща от всякоя рана.
Несънувана нежност се вмъква в стиха,
който изгревът после ще пише...
Всяко утро във рими изплува греха,
вече станал напълно излишен.
Лондон 2016 '
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
Хареса ми творбата ти, Роси!