Де да можех да кажа това,
че животът ни учи от грешките.
Та нали все на своя глава
ги повтаряме винаги същите.
Разумът, той няма вина –
всичко вижда, безстрастно отчита.
Ала хора сме, под властта
на сърцето – то едничко не пита.
Мъчителен е този двубой
на съперници „Чувствам“ и „Зная“.
Как да стигне изборът мой
до баланса заветен накрая?
Как да слееш тези титани
в мощ единствена и върховна?
Не можеш.
Нито пък да останеш
да живееш между две възможности.
© Надежда Тошкова Всички права запазени