Като човек с леко сърце се възкачвам по дните си.
С мойто леко сърце се спускам по сипея стръмен.
С мойто леко сърце се влюбвам до лудост в дните кристални.
С мойто леко сърце
Много леко аз ставам ти.
С мойто леко сърце аз съм глупав,
Наивен до щастие.
Просто ритъм туптящ върху земната твърд.
С мойто леко сърце не харесвам въобще математика.
Кой колко бил взел и колко бил дал
Нека другите изчислят.
Мойто леко сърце е равно на болест.
Прескача, препъва се,.
По някой път даже спира за миг.
Но как иначе човек да обязди дните си?
Как иначе ще разбере, че е бил жив?
Сърдечна недостатъчност е мойта диагноза.
На много хора
Не им достига това едно сърце.
Но не ме мислете.
Отвън съм в рани, целият обрулен
А отвътре от радост аз крещя.
© Стефан Иванов Всички права запазени