Какво ли трябва да има в сърцето ми,
дали със съмнения пълно е то?
Дали със усмивки и нежни вълнения,
дали със бунтарство и много живот.
От всичко по малко, а някъде повече,
зависи кога се отваря за теб,
но винаги, винаги частица от него е
изпълнена, истинска, дарена с любов.
Дали ще свърши - не, сърцето огромно е
и пълно е винаги, стига ти да решиш.
Дали ще отвориш с ключа на разсъмване,
или завинаги ще замълчиш.
Сърцето е мускул - казват медиците
сърцето е чувства - казвам аз, и така
и двете твърдения навярно са истински,
защото са слети в едно със душа.
И ето, тече си безмилостно времето,
минават секунди, минути и дни,
а аз съм си същата - загърбила бремето
и пълня сърцето си само с мечти!
© Кунка Петрова Всички права запазени
минават секунди, минути и дни,