Basanaruga (Сандостен Калций)
90 70
6.04.2011 г., 13:23 ч.

Сърце 

  Поезия » Друга
617 0 2

Посвещавам това стихотворение на моята колежка Джанан (мхм, отново).

 

 

Някога мъдрец бе казал

да не търсим красотата!

Той на хората подсказал,

че по-важна е храната!!

 

А сърцето да е празно

и от грях да се въздържа!

Всичко да му е наясно,

статиката да поддържа!

 

Аз опитах и не стана - 

нещо вътре ми влияе!

Моето сърце въстана,

а причината една е:

 

Беше пълно с нещо чисто,

нещо нежно и красиво!

То сравняваше се с нищо!!

Туй поддържаше го живо!

 

А какво е, аз не зная!

Всички мисли ми пленява!!

Мога само да призная

че ума ми разтопява!

 

То е нещо уникално!

То е просто феномен!

То е нещо специално!

То е огънят във мен:

 

Огън, който не престава,

огън с хубаво лице!

Той не ще се потушава,

щото казва се Сърце!!

 

 

© Сандостен Калций Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??