24.01.2010 г., 18:15 ч.

Сърце без кръв 

  Поезия » Друга
737 0 1

Какво направих и какво сгреших?

 

Сърце без кръв никога и никого не обича.

Въпросът дали обича и себе си,

мойта памет винаги към теб ме отвлича

и ме кара да питам пак – къде си?

 

Питам и търся денем и нощем в тъмнината

къде си се скрила, в коя дупка попадна.

Търся по полетата – търся и по планината

сърце без кръв – любовта е жадна.

 

Такава любов няма да е вечна,

фалшивата любов – любов не става,

а истинската, пълнокръвна любов е далечна

и тя не е кратка, тя продължава и продължава.

 

 

 

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??