21.01.2012 г., 16:15 ч.

Сърце - безлюдна къща 

  Поезия » Друга
5.0 / 18
5900 0 41
СЪРЦЕ - БЕЗЛЮДНА КЪЩА
И виждам се - на стола покачена
да търся дрехите за оня свят,
ограбена, сърдита и ранена,
че ангели от мен ще те делят.
Из: "Не тръгвай"
Крещях от болка, но не се смилиха.
Ти с ангелите литна към небето...
И ураганни ветрове завиха,
като кларнети, плачещи в сърцето.
Облякох те не с дрехите в бохчата.
(Дано от туй не ти е по-студено.) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Предложения
  • И се разлива синьото пред мен... Морето смъква тънката си риза, със поглед, ненадейно променен, по с...
  • Остави този дъжд да вали, всички грешни следи да отмие, във улуците лошите дни със измамни надежди д...
  • Моя тъжна любов, ангел в мрак, вкамених се от тонове пепел. Не достигнах до белия сняг. Изостави ме ...

Още произведения »