СЪРЦЕ - БЕЗЛЮДНА КЪЩА
И виждам се - на стола покачена
да търся дрехите за оня свят,
ограбена, сърдита и ранена,
че ангели от мен ще те делят.
Из: "Не тръгвай"
Крещях от болка, но не се смилиха.
Ти с ангелите литна към небето...
И ураганни ветрове завиха,
като кларнети, плачещи в сърцето.
Облякох те не с дрехите в бохчата.
(Дано от туй не ти е по-студено.) ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация