Сърце от макове
Като дългоочаквана ласка на топъл южняк,
като чудо след ланската суша и гибелна жега,
Бог пожали света и въздъхна със дъжд и със сняг,
а напролет земята закичи се с празнична дреха.
И навред – край огради, край синори – в ален венец
се разсипали макове – рукнал порой Отвисоко,
сякаш Господ прелива в човешките вени живец,
а червеният цвят е цвета на кръвта, на живота.
И се ширнало родното, майско и щедро поле -
от безбрежност воалена сякаш прелива земята.
В неспокоен копнеж тръпне алено, цветно море ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация