Надежда, която тихо изтлява във мрака,
заключена – там е, примряла и чака
да дойде отново един лъч светлина,
да стопли, да сгрее душите човешки;
забравил утеха и нежност, трепти през нощта,
напомнящ, че всички човеци са грешни.
Грешна е също и мойта клета душа,
виновна, но пак търси в мира красотата.
Не са ѝ чужди ни злоба, ни завист, ни плам;
чака от други грешни души присъда без срам.
А осъдена, драги, душата ще чака
за всеки ваш камък обратно отплата. ...