4.03.2015 г., 22:47 ч.

Сърцето е отляво 

  Поезия » Друга
412 0 7

Сърцето е отляво

 

Силна бях – плаках, давах и обичах,
босонога в пукаща жарава тичах.
Прекосявах чужди друми,
чувах всякакви злобливи думи.


Срещах хора със сърца големи,
и такива без душа и оболени.
Имах всяко тъжно щастие за мен,
и за други плаках в тъжен ден.

 

Със сълзи пълнех чаша за горчилка
и до дъно пиех хорската мътилка
никой не попита ме за мен -
как я карам в този ден.

 

Падах, ставах, и пак така отново,
и сърце ми е тежало кат олово.
Усмихвах дни на хора лоши
и присмеха им чувах пошли.

 

Не остана нищо тук в гърдите,
всеки сам танцува под звездите.
Няма никой и до теб в беда -
скиташ сам в безкрайна пустота.

 

Няма нищо тук в гърдите,
ни от дясно, ни от ляво,
само споменът мъгляво
казва, че сърцето е от ляво.

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??