Сърцето ми спи, то само си реши
да се скрие дълбоко, едва да тупти.
Ранено от хора, видяло злини
във мен под ребрата на топличко спи.
Сърцето ми спи, уморено мълчи.
Раздало любови - в отплата стрели.
Жадувало слънце - само мъглѝ.
Във мен ден след ден се то притаѝ.
Сърцето ми спи, чака нови искри
да запалят забравени стари мечти.
Чака звън на камбана рано в зори
да събуди кръвта му и пак да лети.
© Хари Спасов Всички права запазени