През безмълвната пустиня,
потопена в сънна тишина,
ви се моята пътека
към миражна, мнима светлина.
Кат' самотен дъб прекършен,
ствол корубест що крепи едва,
с предусещане на смъртен
срещах равнодушен старостта.
Но пристъпи, без да чука,
тя отвън на моята врата.
Ненадейно през пролука
се промъкна в мене старостта. ...