...Сърцето решава...
Сърцето никога не лъже и не греши, дори и да боли,
защото с любовта извираща от него, прави ни щастливи...
благодарение на него, споделяме я с хората...обичаме се един другиго...
Сърцето решава, не знам дали е несъзнателно
или осъзнава, че ни оставя без изход и без край...,
но затова пък отваря ни всички врати към Свободата...!
Страдаме, обичаме, живеем, проклинаме и сме благодарни
но единствено неговите дела са истински живот, само то ни сбъдва...
Проправя ни пътища към вълшебни страни, показващи истината
и само с него Съдбата е наша страна, макар, често да го изпитва...
Очертава ни пътеки, огряни от лъчите на Слънцето, сълзите на Луната...
и на всяка пряка, във всеки миг, при всяка крачка там е Любовта...,
хванала го за ръка, настанила се в душата му, откраднала му времето,
дарила го със смисъла, свиреща мелодията му, създаваща дома...!
От това да обича, никой не се измъква, колкото и да боли...,
защото щастието от това е безценно и това е вечният му урок....
И всъщност това е щастието! Всеки да следва сърцето си!
Това е моето щастие! Ти си моето щастие, каквото и да става...
И не знам защо за Бога...в един момент исках от него да избягам...??!
Исках да се отдалеча, исках да те забравя! Бях глупава и заслепена,
но Небето му...не ми го позволи..., взе ми зрението, за да прогледна...!
Да осъзная, да го възродя от пепелта като феникс, да му дам живот.
И не само защото нашата Съдба е вече написана, но и защото го избираме
несъзнателно или осъзнаваме, че няма изход, няма край..., само един избор...
ние също я пишем...
Между водопади от нежност, морета от огън и страст...,
прегърнал ме е океана от любов, целува ме полетът...,
докосваме дъното, докосваме и високото все повече...,
и окована съм от бунта на тялото ти, което във вода ме изгаря...,
но напълно освободена от усещанията, чувствата в душата ти...!
И дори нещо да ни разбие или погуби...винаги сме победители...,
защото дори след вечността, всеки ден и всека нощ правим любов...!
Сърцето решава, ти ми го каза и показа, а нашето е едно и влюбено...
© Лили Вълчева Всички права запазени