Сърцето в мен
Ей, не спря за миг това сърце!
Поне за малко да почине...
Пипна ли го, Боже, със ръце,
дали със мен ще се размине?
Денонощно в мен тупти
и не признава дни и нощи.
В унеса си винаги шепти
за чакани любовни пощи.
Всяка радост то споделя с мен
и с мене мъката разделя.
И в студен или във топъл ден,
във делници или в неделя,
тялото поддържа във синхрон,
светът във мислите ми връща.
Със фалшив или пък с верен тон
шума във песен се превръща.
Знам обаче: някога ще спреш...
Светът ще губи своя смисъл.
И след него всичко ще умре
освен, което съм написал.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
„Денонощно в мен тупти/и не признава дни и нощи“ - ограниченията на времето се размиват, защото го има чувството
Поздрави! -
Да, така е! Поздрав!
-
Дай боже написаното да остане, Никола! От сърце ти го пожелавам.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Чувствам се приятно във вашата компания!
Поздрав от мен и хубав ден!