Когато се моля, очите си вдигам нагоре,
очаквам да зърна лицето Ти в облачна вис.
Дори не шептя. Ти знаеш езика на хората,
неказани думи щом виждаш през погледа чист.
Тъй рядко заставам аз в храма пред твоя икона.
Сърцето ми стана прославил те първи зограф.
В камбана превърнах се, тъжния звън не отронила.
Писмо не написах аз с почерка на калиграф.
Четеш по душата ми - страдаща, волна, уплашена -
решила на дните си пъзела да подреди.
Обърквам се често и тъмното дави ме, страшно е,
но с бащинска обич Ти моите мисли следиш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация