Минало и бъдеще преплетох
в настоящето да срещна тебе пак.
Пиша ти поредните куплети,
нищо, че погълнат бях в мрак.
Отъпкахме последните години,
слана покри тревата на любовта;
но ето, че едно кокиче живо
вдъхна вяра в нашата съдба.
Очите ни се срещнаха отново,
залюляни от радост и тъга;
душите ни се гмурнаха готови
да светят в гъстата мъгла.
Минало и бъдеще преплетох
в настоящето да срещна тебе пак.
Тебе – моя мъничка утеха;
смисъл мой; сърдечен опиат.
© Веселин Джуров Всички права запазени