Небето се смрачава,
изсветлява и синее,
споменът крепи се -
не ще да избледнее.
Бушува, разтупти го,
тлее и дими болката в мене -
не ще да избуи.
За клечка огън моли
сърцето съкрушено
да огрее мрака,
Ада да прогони.
Мъчно се живее -
потоци кръв ще има,
сърцето ще вилнее и
зима ще притихва.
Нищо се не губи
в природата ни вечна,
обич се не връща често
в длани нежни, в тъга
се преобръща, в отплата
за кръвта ни.
Щастието е миг и
с двойни остриета -
рядко е в сърцето,
тъгата е насреща.
Всевиждащият вижда,
изпитва той честта ни,
кръга да преобърне,
забавяйки не забравя!
© Без име Анонимна Всички права запазени
с много обич.