Mitvans (Иванъ Митовъ)
231 4106
11.11.2019 г., 19:41 ч.  

Сърдечни трепети 

  Поезия » Любовна, Оди и поеми
716 6 10

Като ятото прелетни птици,

отлетяха познати връстници...

Имената им вече са спомени

във сърцата на близките сломени.

 

Днес с тъга се потапям отново -

пресъздавайки с писано слово -

съкровените трепети девствени

към бездънния космос отнесени.

 

Във поемата, който се вгледа,

ще си спомни за случката бледа,

как при него дошла е нечакана,

за да стопли мечтата разплакана.

 

И се сбъдва при тебе мечтата

да те среща в лице с красотата,

дето има я в Нея и в Него...

и пробужда се личното его...

 

Непознатото чувство безлико

ще посее в теб нещо велико.

То обсебва духа и душата,

и те води навред по Земята...

 

С любовта щом се срещнеш на живо –

и със нейното вино пенливо –

ти ще пиеш до пълна забрава,

но виното ѝ не утолява...

 

И макар да е тя невидима,

много лесно ти разума взима.

В теб любовни копнежи поражда,

изневери на показ изважда.

 

И дори и гнездо да е свила,

да я вържеш, не можеш насила.

Гордостта щом е в тебе съзряла

току-виж, че при друг отлетяла.

 

Ти тъгуваш за нея горчиво,

с настроение мрачно и сиво...

И разбираш - на съд те подлага,

щом на летвата вдигнал си прага.

 

12 април 2012

18,25 ч. 11 ноември 2019

 

("Повести на любовта - 2 книга")

 

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти Дочке за посещението на страницата на "Сърдечни трепети" и добавката в Любими! Спокойна нощ ти желая!
  • Благодаря ти, Гавраил! Жив и здрав бъди! Спокойна вечер ти желая!
  • "И дори гнездо да е свила
    да я вържеш не можеш насила"
    Чудесно попадение!Трябва винаги да се съобразяваме с твоите думи.
    Поздравление!
  • Благодаря на Деница и Марияна за коментарите!
    Благодаря и за добавката в любими на Пепи, Младен, Юри и Димитрина!
    На всички ви желая спокойна нощ!
  • Много ми хареса.
  • Благодаря за коментарите на Красимира и Дочка! Верен прочит сте направили на творбата!
    Такава е любовта, непостоянна. Днес е тук, утре там,
    но защо – и аз не знам.
    Хубав ден ви желая!
  • "И дори и гнездо да е свила,

    да я вържеш, не можеш насила"

    Известно е това:"Насила хубост"
    А любовта прегради не признава.
    Защо вместо едно избира друго
    поетите все тъй недоумяват.

    Поздравления, художнико! Отличен портрет си нарисувал!
  • Благодаря ти за коментара, Пепи! Така е орисана човешката съдба...Вечен стремеж към неуловимото щастие, което търси в любовта, но не го намира.
  • "Ти тъгуваш за нея горчиво, с настроение мрачно и сиво...
    И разбираш - на съд те подлага, щом на летвата вдигнал си прага."
  • Обреченост... докато ѝ се насладиш, вече я няма...
    Но си уловил мигът-импресия в красива песен...

    Поздравления!
Предложения
: ??:??