plami-6 (Плами)
693 4679
4.01.2012 г., 14:21 ч.

Сърдита нощ 

  Поезия » Философска
684 1 12

Сърдита нощ

 

В сърдита нощ вилнее стръвна зима:
провлачва ледни, призрачни вълни.
Звездите, сгърчени – мъждукат, стинат,
проливат мрачни, облачни сълзи.

В следите чезна, тръпнещи, на самец –
из преспите потайни в мрака врящ.

Преследвам дух, най-щурия скиталец –
загубен вечно, търсещ и незрящ...


Просторът зее – чер и необятен.
Самотник лих, заложник на страстта,
мъгли простира – шумен, непохватен. 

С размирен пламък тлее във пастта.

 

И диша сънно дебнеща угроза.

Ръжда разяжда в делничната проза.

 

© Плами Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??