argonyk (Димитър Никифоров)
336 1306
26.01.2012 г., 11:13 ч.

... със цвят и темперамент на мавруд... 

  Поезия
1478 0 27

Обрасва дворът с троскот и пелин
и вратникът е вързан със синджир.
Без дим се килна старият комин,
цари безмълвие и гробен мир.

Прегърби се съвсем лозницата
и подивява сочният ù плод...
... и спомен е, че беше хубавица,
и раждаше магия и живот...

С разсъхнати дъги под крушата
и с обръчи, ръждясали от дъжд,
във празната си гръд заслушана,
прилича бъчвата на тъжен мъж.

А беше време... тъй отдавна беше...
щом зимата сковеше всичко в студ,
магия вечна в избата  кипеше,
със цвят и темперамент на мавруд.

В искрящи мигове и аз кипях.
С унилост Времето не ме плени.
Живота на светец не си избрах,
живях блажен сред вино и жени.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ако се доизкусури, ще е наистина едно от най-стойностните ти неща, ама ти си знаеш, Никифоров. Успех и занапред!
  • късметлия!
  • Много носталгия!Сви ми се сьрцето.Много стилно!Благодаряти за удоволствието да прочета!
  • Пак се връщам и пак го чета ....Красиво е...макар , че ме натъжава.
    Жалко, че стихото ще си остане само тук....Заслужава по - добра съдба!Но ...ти си решаваш.Поздрави!
  • Това е много,много по-въздействащо от оспоримата проза.Чувството превзема с красотата на изказа!
  • !
  • Поздрав, Митко!
  • Поздравления и от мен, Митко! Много е хубаво.

    (Под сурдинка, то и Кирил Христов ще да е замезвал като нази сиренце с червен пипер или друго, но не върви да напише "пръжки и вино, вино и пръжки", че да му се смеят хората. Много му обичам "Кръчмата на Кире" - не знам по-нежна любовна лирика между Пирот и Одрин? Наздраве!
  • Прекрасно стихотворение за мъката по изоставените къщи и запустели дворове в селата и малките градове на България.Много стойностна творба.Поздрав.
  • И на мен много ми допадна!
  • Привет, Дани
    Критик? не мисля...просто казвам това което мисля...
  • Силен стих, Мите! Много зрял и много красив! Майсторски написан! Определено и аз те предпочитам като поет, а не като критик
  • Страшно много ми хареса нишката, чувството, послевкуса и ме е яд, че сипя суперлативи.. защото не ги обожавам... Но, какво да се прави? Хубаво е.
  • Виното ли свърши... жените ли, че е в минало време?!
  • Ако пишеш все такава поезия и загърбиш силното си его, няма кой да те кори. Значи го можеш, нали?
    Харесва ми.
  • Браво!
  • Има, Чернев, има
  • Да те видя сега, Драко Никифорова, с кого ще се ядеш, когато всички те хвалят?
  • Приятно, навяващо носталгия, но не и съжаление за една минала и незабравима част от живота. Защо ли не познавам Светци?
    Поздрав, адашче!
  • !!!*
  • Сполучлива поетична реминисценция както на познатото "Да се завърнеш...", така и на още по-известното "Жени и вино..." Темата е успешно разработена, впечатлява експресията на вътрешното състояние, богатството на инвенции, образното мислене и поетичния изказ.
    Имам и бележки: както обикновено първият куплет задава ритъма. Вторият и третият обаче го променят. Едно инверсиране решава лесно проблема - ако "прегърби се съвсем лозницата" стане "лозницата прегърби се съвсем", а "с разсъхнати дъги под крушата" - "под крушата с разсъхнати дъги" мястото на ударението се променя, ритъмът се запазва. И още нещо - сякаш липсва финална поанта, завършеност. Но важна е авторовата гледна точка. А стихотворението си струва!
  • Прекрасен стих! Браво!
  • Браво,така се живее
  • Хубаво като отлежало вино...
  • Ех,това навява много мили спомени!Благодарна съм че прочетох!Поздрав!
  • Благодаря за хубавите мигове!!!
    Предпочитам този Митко...
    И защо са тези вечни дебати?
    Един хубав стих... и всичко останало е излишно...
  • E, това вече е поезия за аплодиране!
Предложения
: ??:??