Със Господа аз не споря
През зимата ми е студено.
През лятото във жар горя.
От "Горе" тъй е наредено...
Със Господа аз не споря!
Приемам всичко от Съдбата,
нали съм много търпелив
и като всички съм в Играта -
за всичко си имам мотив.
Щом зимата от студ се пръска,
а и Света се заледи,
аз с Лятото си търся връзка
и се спасявам от беди.
И тъй спасен от топли дрехи.
И печката щом загори,
аз търся в топлото утеха,
докато Пролет пролете!
О, Лятото за мен е гадно
и с него аз не съм другар,
особено, прегрят след пладне,
то губи дух и няма чар!
Горя подпален под краката,
и в Целзиуса в мен гори,
гася се истински с водата,
за студ мечтая си дори!
Не са за мен таман нещата!
Щом Зимата се настани,
а Лете съхна в топлината,
докато Есен ме спаси!
И Пролет страдам от умора,
носа ми пролетно виси...
А Есента щом плаче в двора
не може да ме весели.
Така, че няма угодия,
все нещичко не е наред,
така че страдам аз, не крия,
ний в мрънкането сме царе!
16.07.2015. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени