Да срещнеш някого на кръстопът. Почти
на четири душата ти разрязал,
с недоверчиво сгушени мечти,
сред куп надежди още ненамразени...
Да се разминеш с вечерта. Почти...
С единствената, само твоя вечер,
в която въглените на звездите
единствено за тебе само светят...
Да позволиш магията... Почти
да ти завърже чувствата на възел.
И после вместо "да" да замълчиш,
защото миналото просто е избързало...
И зарчетата се въртят... Почти
една изгубена в началото игра.
Да си почти със някого... Боли...
Със някого... Почти като сама...
© Дочка Василева Всички права запазени