СЪС СЛЪНЦЕТО НАД МЕН
Аз видях Слънцeто над мен,
че то не е една украса!
То носи хубавия Ден
и като орден го препасва!
Света окъпва в Светлина...
Захвърля Времето остена!
Променя даже Есента,
Душата ни е обновена!
Размахва своите крила
и като птица е в Простора.
Отпъжда нашата тъга,
а и житейската умора.
31.10.2011г.София
© Христо Славов Всички права запазени