Със спомените разсъждавам
Започнах в Пловдив
с Павловски експерименти.
и търсех изход
в този рефлекторен свят,
но се указа, че това само менти
и лисeнковщината
им беше роден брат!
Аз зубрех всички таблици
и компоненти!
Надявах да да съм прилежен
в моя край!
А щом се срещнах
с първите си пациенти,
разбрах, че съм безпомощен
да правя рай!
И трябваше да ровя
злато под земята!
Да търся и прочитам
други писмена.
Да вадя и осмислям
истината свята
и сам да си осмислям
свойта суета!
При мене дойде време
с болните да скъсам
и тръгнах слепешком
във Спорта да вървя.
А тука трябваше
на части да се късам
задачите си нови
с чест да разреша!
Но и до днес,
до попрището
след средата,
чрез писане общувам
с мой един копнеж
и винаги държа
подострени перата
и себе си
да съм
най-истински и свеж!
И днес когато съм
изправен до стената,
опитвам се аз сметка
да си дам,
дали бях прав
изправен със Съдбата!
Дали се справих
с най-важното,
не знам?!
14.10.2014г. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени