Съществуване
Съществуват
във високото
лутащи се образи,
(понякога лица)
болки,
появили се (неканени)
в синьо...
... небе,
крещящо
искам те!
в което
птиците се надпреварват
за щастие
и шептят за
единствена прегръдка...
... има ги
в ниското
осъзнати образи,
(понякога лица)
радости,
появили се (поканени)
в зелено...
... придошла река,
говореща
обичам те!
в която
камъните живеят
в форма на сърце
и тихо се молят за
последна любов!
... живеят
навсякъде
завършени образи,
(винаги лица)
желания,
утоляващи жаждата
в жълто...
... слънчогледи,
усмихващи се
на слънцето,
където
топлината
чака своята цялост!
© Славка Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Еми! Усмивки!
-
Чувствено и многоцветно! Харесах! Емилия
-
Хареса ми замисъла! Цветен е...
-
Така да бъде!
-
-
Важен е крайния резултат! Харесаха ми отзивчивостта, откровеността и таланта на посетилите страничката. Поздрав, Слав! Ваше Благородие
-
Поправих го. Истина, е че запетайките бяха в повече
-
Благодаря на всички за изразените мнения и специално на Таня, за редактирането!
Колкото до него, текстът ми е минал през редактор(не в този сайт) и затова си позволих да го пусна в този вид!
Приятна и емоционална вечер на всички! -
За Бога, какво е това! Определено има нужда от редактиране...или пренаписване.
-
За Бога, какво е това! Определено има нужда от редактиране...
-
Не, Нели, не мисля, че точно такъв вид помощ е нужен тук (Таня, нищо лично ).
Малко самоужание е нужно. Толкова ли е трудно? -
съществуват, има ги..живеят...завършени образи, нелишени от емоции..
-
Браво, Таня! Ето това е помощ!
-
Съществуват
във високото
лутащи се образи
(понякога лица)…
болки,
появили се (неканени)
в синьо небе...
Крещящо...
„Искам те!”...
... в което
птиците се надпреварват
за щастие
и шептят за
единствена прегръдка...
... Има ги
в ниското...
осъзнати образи
(понякога лица)...
радости,
появили се (поканени)
в зелено...
... Придошла река,
говореща
„Обичам те!”...
... в която
камъните живеят
с форма на сърце,
и тихо се молят за
последна любов!
... Живеят
навсякъде
завършени образи
(винаги лица)...
желания,
утоляващи жаждата
в жълто...
... Слънчогледи -
усмихващи се
на слънцето,
където
топлината
чака своята цялост...
-
хареса ми многоцветната ти картина
-
Много голям проблем имаш с препинателните знаци.
И толкова жизненоважен или злободневен е този текст, та да не може (поне) да изчака публикуване от редактор?!
Не държа да ми отговаряш. Просто си бъбря.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
