Искам да изчистя мръсотията.
Толкова силно да закрещя, че да изтръгна всичко.
Да помета болката с катарзиса на яростта
и после да отдъхна всред спокойствието след потопа.
Раните ме болят.
Ходя като ранено животно,
ранено животно от несподелени тежести и отритната обич.
В изправено тяло душата си влача.
И дните си нося
към гроба.
© Радостина Попова Всички права запазени