(На Иван Чернев)
Понеже сме възраст най-смъртна, понеже
съм, целият, в цайтнот - злопаметно време,
ще катапултирам в стихотворение
и дано смъртта там не ме забележи.
На въздух-връвчица животът се скупчва;
такава шеметност с главата надолу.
От всяко влакънце счува се пукот и ...
в мрак падаш-нелепо или от болести.
С все повече в тебе неизживяности;
с любов преизбликваща, все неизляна.
Разкъсва ги все по-малящ промеждутък ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация