Optimistichno (Христина Маджарова)
22 522
25.05.2010 г., 22:00 ч.

Съвест 

  Поезия » Философска
1183 0 7

Съвест

 

"Факелът на истината често изгаря ръката на този, който го носи."

                                                                       П. Бауст

 

Не кръв - живак тече във мойте вени!

Сърцето ми е от олово.

И знай, че бориш ли се с мене,

да победя на всичко съм готова!

 

Аз идвам бързо като буря...

Родена съм да побеждавам.

Руша въздушните ти кули,

мечтите ти изпепелявам.

 

Придържам се към стара мисъл -

"Ограбваш ли, ограбвай безпощадно!"

Надеждите ти губят смисъл -

убивам ги на глътки, бавно.

 

Аз идвам бързо като буря...

Но бързо си и заминавам.

Руша въздушните ти кули

и питаш се: "Какво остава?"

 

Надежди, воля и мечти...

Без свян ги хвърлям в пропастта.

Но пак остава да блести

едно кристалче – съвестта.

 

Да, тя е безпогрешната посока,

с която скиташ по света.

И колкото и да съм аз жестока,

не ще ти взема съвестта.

 

Ти превъзхождаш ме – това е явно.

С какво от теб съм по-добра?

Ала в историята с букви главни

изписана е мъдростта:

"Че факелът на истината в теб ли е,

за неприятности се приготви!

По лошо е дори от бедствие –

ръката твоя той ще изгори!"

 

© Христина Маджарова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??