И в сълзи съвестта да топиш, тя не намалява.
Обричайки се в нея ти сама забравяш да летиш
и всички вени тя бавно ти стопява
Не бъди поредното изсъхнало тяло
с одрипаното ти съжалително наметало.
Отново то публиката събра, съчувствайки на облицовката.
Знам, прошката е чакана... отвъд видяна,
но не я гони, тя е отживяла.
Спри си в сянка си мътна погледни
и със силен глас я изречи, така съвестта си спаси.